Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. гърме`жи, (два) гърме`жа, +м.
#1 Силен шум при изстрел или експлозия. _Гърмежите продължиха цяла нощ._
#2 Само +ед. Силен шум; грохот, трясък.
В момента, в който кадет Кръстев вдигна победоносно кръста в р. Янтра под Владишкия мост, в подножието на Царевец проехтя тържествен гърмеж. Източник: интернет
thunder