Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. гръмоте`вици, +ж. Силен или продължителен трясък, който съпровожда светкавица по време на буря.
+прил. [[гръмоте`вичен]], гръмоте`вична, гръмоте`вично, +мн. гръмоте`вични. _Гръмотевична буря._
Високи дървета се люшкаха пред прозорците като призраци. Светкавици блеснаха в небето, гръмотевица разтърси земята. Шан Са
CG+ произвеждат невъобразимо мощна гръмотевица, чиито звук достига 400 dB в близост до удара. Източник: интернет
Насладата от бавното мързелуване, на спокойствие, но и звук от падаща гръмотевица или къркорещ корем. Източник: интернет
В края на XVIII или началото на XIX век гръмотевица поврежда минарето и трема и те са поправени от майстор Гине от Смилево. Източник: интернет
Заслушах се когато комбинираха снежна буря с гръмотевица, а след 20-те сантиметра изпаднах в умопомрачение. Източник: интернет
Високоатмосферните разряди не произвеждат гръмотевица. Източник: интернет
thunder