гръмотевица
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Значение
+мн. гръмоте`вици, +ж. Силен или продължителен трясък, който съпровожда светкавица по време на буря.
+прил. [[гръмоте`вичен]], гръмоте`вична, гръмоте`вично, +мн. гръмоте`вични. _Гръмотевична буря._
Синоними
Производни думи
Примери
Високи дървета се люшкаха пред прозорците като призраци. Светкавици блеснаха в небето, гръмотевица разтърси земята.
CG+ произвеждат невъобразимо мощна гръмотевица, чиито звук достига 400 dB в близост до удара.
Насладата от бавното мързелуване, на спокойствие, но и звук от падаща гръмотевица или къркорещ корем.
В края на XVIII или началото на XIX век гръмотевица поврежда минарето и трема и те са поправени от майстор Гине от Смилево.
Заслушах се когато комбинираха снежна буря с гръмотевица, а след 20-те сантиметра изпаднах в умопомрачение.
Високоатмосферните разряди не произвеждат гръмотевица.
Превод на английски език
thunder