Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
глупостта`, +мн. глу`пости, +ж.
#1 Само +ед. Качество на глупав. _Глупостта му е безкрайна. Глупостта не ходи по дърветата._
#2 Глупава постъпка или глупава дума, израз. _Говориш глупости. Голяма глупост направих._
Две неща на този свят са безкрайни - човешката глупост и вселената. За второто не съм съвсем сигурен. Алберт Айнщайн
Няма нищо по-опасно на света от искреното невежество и съвестната глупост. Мартин Лутър Кинг
Лекарят вижда човека в цялата му слабост, юристът - в цялата му злоба, а теологът - в цялата му глупост. Артур Шопенхауер
Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За първото не съм толкова сигурен. Алберт Айнщайн
Глупост – дар божий, но не следва да се злоупотребява. Ото фон Бисмарк
Извънмерната щедрост също е глупост. Арабска поговорка
foolishness