Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. безу`мия, +ср.
#1 Само +ед. Лудост.
#2 Само +ед. Безразсъдство, пълна загуба на разум в действия и прояви.
#3 Безумна проява или постъпка.
Не е имало досега нито един велик ум без примеси на безумие. Аристотел
Всяко безумие има своята логика. Уилям Шекспир
Може и да съм луд, но ме предпазва от безумие. Уейлън Дженингс
Всички свободни правителства се управляват от обединената мъдрост и безумие на хората. Джеймс Гарфийлд
Щастие - това е когато имаш накъде да насочиш своето безумие. Скарлет Йохансон
Сам със собственото си безумие винаги трябва да се чувстваш комфортно. Венсан Касел
frenzy