Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
+м. и +ж., +неизм.
* _Гнус ме е._ — Изпитвам погнуса, отвращавам се; повдига ми се, повръща ми се.
Да ти призная понякога ме е гнус и минус да им сложа. Източник: интернет
За следващия ден се сменят - редуват както себе си, така и злоба с гнус. Източник: интернет
Аз нямам страх да пусна в двора си мръсна бездомна ма*тия, просто ме е гнус. Източник: интернет
Нещо като слуз, което историята с гнус изтрива. Източник: интернет
Как не ви е гнус! Източник: интернет
Ма не се кой кого, гнус червена! Източник: интернет
abomination