Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. отвраще`ния, +ср. Неприятно чувство, предизвикано от някого или нещо; погнуса.
Изпитвай отвращение към лъжата, иначе тя ще изгони от теб страха Божий. авва Исаия
Нищо не може да предизвика по-голямо отвращение при жената, отколкото потта на мъжа, когото е разлюбила. Морис Дрюон
Не мога да разбера как човек на честта може да вземе вестник в ръцете си, без трепет от отвращение. Шарл Бодлер
Истинското християнство изпитва отвращение към песимизма и инертността. Жак Маритен
Величайшото чувство на наслаждение, което не съдържа в себе си някакви примеси на отвращение - това е в здраво състояние, отдиха след работа. Имануел Кант
Искам да кажа, че процесът на писане на роман е изпълнен със съмнения в себе си и отвращение към себе си. Мег Уолицър
disgust