Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 3
гърбъ`т, гърба`, +мн. гърбове`, (два) гъ`рба, +м.
#1 Задната част на човешкото тяло от шията до кръста. _Боли ме гърбът._
#2 Горната част на животинското тяло от шията до опашката. _Котешки гръб. Мятам се на гърба на магарето._
#3 Задната, нелицевата, непредната част на предмет. _На гърба на снимката. На гърба на книгата. Гърбът на сградата. Гърбът на библиотечния шкаф. Гръб на дреха._
#4 Най-високата планинска част; било.
+същ. +умал. [[гръ`бче]], +мн. гръ`бчета, +ср. (в 1 и 2 знач.).
* _Да ти видя гърба!_ — +Грубо. Върви си, махай се. •__Забивам нож в гърба__ _(на някого)._ +Разг. Постъпвам подло спрямо някого, предавам го.
* _Зад гърба ми._ — +Разг. Тайно от мене.
* _Мъкна го на гърба си._ — +Разг. Върша и неговата работа.
* _Обръщам гръб (на някого)._ — +Разг. Преставам да общувам с някого, след като съм бил близък с него или съм го използвал.
Човек или живее живота, както му се случва, среща го челно и го облизва, или той му обръща гръб и започва да изсъхва. Джийн Родънбери
Този, който иска да дирижира оркестъра, трябва да обърне гръб на тълпата. Макс Лукадо
С гръб към изгрева те се кланят през нощта. Робърт Ингерсол
Този, който е удовлетворил жаждата си, обръща гръб на кладенеца. Балтазар Грасиан
Плачещият и смеещият се човек в гръб изглеждат еднакво. Мел Брукс
На чужд гръб и сто тояги са малко. Българска поговорка
back