Съществително нарицателно име, среден род, тип 66
+мн. лица`, +ср.
#1 Предната част на главата на човек. _Красиво лице. Зачервено лице. Изпотено лице._
#2 +Прен. Израз на вътрешното състояние на човек. _Весело лице. Тъжно лице._
#3 +Прен. Предна част на нещо. _Къщата има хубаво лице. Лицето на кожата е тъмно, а опакото е светло._
#4 +Прен. Индивидуален облик, отличителни черти. _Творческо лице. Политическо лице. Оформям писателското си лице._
#5 +Прен. Човек като член на обществото, като личност. _Две лица чакат в коридора. Като лице от университета. Лице от семейството. Доверено лице._
#6 +Прен. Граматическа категория на глагола, която показва субекта на действието. _Глаголът е във второ лице. Глаголът се изменя по лице._
+прил. [[ли`цев]], ли`цева, ли`цево, +мн. ли`цеви. _Лицев нерв. Лицеви мускули._
* _Казвам/говоря в лицето._ — Говоря открито, пред човека.
* _Гледам в лицето._ — Гледам направо, открито, смело.
* _Лице в лице._ — Открито, непосредствено.
* _Физическо лице._ — +Спец. В правото — правоспособен човек.
* _Юридическо лице._ — +Спец. В правото — организация, имаща определени права и задължения на физическо лице.
Обикновено виждаш истинското лице на приятелите си в момента, в който спираш да си им нужен. Източник: интернет
Понякога е достатъчна само една топла дума от скъп за теб човек, за да ходиш после цял ден с усмивка на лице. Източник: интернет
По-добре е да се срещнеш със злото лице в лице, отколкото да мислиш за него. Менандър
Смехът е слънце: то прогонва от човешкото лице зимата. Виктор Юго
Лице невиждано, скоро се забравя. Българска поговорка
Както дървото се нуждае от кора, така и човек се нуждае от лице. Китайска поговорка
face