Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+м., само +ед. Ехо от силен шум; тътнеж, тътен. _Неспирен грохот._
Тишината беше интензивен грохот." Джак Керуак
Войниците го изнасят на носилка от бункера, натоварват го на камион, който с грохот се отправя към предварително уговорената зона за кацане. Източник: интернет
Подозирахме ли, че почти всички щяхме да бъдем погълнати – едни по-рано, други по-късно – в онези дни, в които неясното мъркане прииждаше с разбушуван, непрестанен грохот? Източник: интернет
Само който не е чувал страховития грохот от срутването на такова жилище, само той не милее за съхраняването на тези градежи. Източник: интернет
Ако първата вечер остави в съзнанието ми спомен за приятно клавирно ромолене, то вторият концерт беше един тотален грохот. Източник: интернет
Спомените му от онези няколко дни бяха доста смътни, тъй като умът му още беше замаян от непрестанния оглушителен грохот на оръдията, предшествал и последвал кратката им среща. Източник: интернет
thundering