грохот
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+м., само +ед. Ехо от силен шум; тътнеж, тътен. _Неспирен грохот._
Синоними
Производни думи
Примери
Тишината беше интензивен грохот."
Войниците го изнасят на носилка от бункера, натоварват го на камион, който с грохот се отправя към предварително уговорената зона за кацане.
Подозирахме ли, че почти всички щяхме да бъдем погълнати – едни по-рано, други по-късно – в онези дни, в които неясното мъркане прииждаше с разбушуван, непрестанен грохот?
Само който не е чувал страховития грохот от срутването на такова жилище, само той не милее за съхраняването на тези градежи.
Ако първата вечер остави в съзнанието ми спомен за приятно клавирно ромолене, то вторият концерт беше един тотален грохот.
Спомените му от онези няколко дни бяха доста смътни, тъй като умът му още беше замаян от непрестанния оглушителен грохот на оръдията, предшествал и последвал кратката им среща.
Превод на английски език
thundering