шумотевица
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Значение
+мн. шумоте`вици, +ж. +Разг. +Пренебр. Голям нестихващ шум. _От класната стая долиташе шумотевица. Най-после стихна шумотевицата около спектакъла._
+прил. [[шумоте`вичен]], шумоте`вична, шумоте`вично, +мн. шумоте`вични.
Синоними
Производни думи
Примери
Двамата са останали във Велинград и след сватбата, където се наслаждават на първите си дни като законни съпрузи и са се скрили от светската шумотевица в столицата.
Важното е шумотевица да става, страх да се насажда.
Говорейки за създалата се шумотевица за първи път, Сунак подчерта своята подкрепа за Брекзит: "Аз гласувах за Брекзит, аз вярвам в Брекзит".
Една шумотевица, едни голословни обвинения, но няма отговорност, за съжаление.
"Изключително важни събития свързани с Казахстан останаха в сянката на медийната либерална ширпотреб шумотевица, типична за света, който се спомина.
Изключително важни събития свързани с Казахстан останаха в сянката на медийната либерална ширпотреб шумотевица, типична за света, който се спомина.
Превод на английски език
buzz