Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. шумоте`вици, +ж. +Разг. +Пренебр. Голям нестихващ шум. _От класната стая долиташе шумотевица. Най-после стихна шумотевицата около спектакъла._
+прил. [[шумоте`вичен]], шумоте`вична, шумоте`вично, +мн. шумоте`вични.
Двамата са останали във Велинград и след сватбата, където се наслаждават на първите си дни като законни съпрузи и са се скрили от светската шумотевица в столицата. Източник: интернет
Важното е шумотевица да става, страх да се насажда. Източник: интернет
Говорейки за създалата се шумотевица за първи път, Сунак подчерта своята подкрепа за Брекзит: "Аз гласувах за Брекзит, аз вярвам в Брекзит". Източник: интернет
Една шумотевица, едни голословни обвинения, но няма отговорност, за съжаление. Източник: интернет
"Изключително важни събития свързани с Казахстан останаха в сянката на медийната либерална ширпотреб шумотевица, типична за света, който се спомина. Източник: интернет
Изключително важни събития свързани с Казахстан останаха в сянката на медийната либерална ширпотреб шумотевица, типична за света, който се спомина. Източник: интернет
buzz