хаджия
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. хаджи`и, +м. Човек, който е ходил на поклонение по светите за религията му места (за християните — Божи гроб в Ерусалим).
+прил. [[хаджи`йски]], хаджи`йска, хаджи`йско, +мн. хаджи`йски.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Всички хора в града го наричали хаджия ‘Благодетел’.
В народната вяра, според Димитър Маринов, щъркелът е "хаджия, поклонник, и то голям поклонник, защото всяка година отива на хаджилък и се връща оттамо".
Оттам минава през Божи гроб и се завръща като хаджия.
От приятели пострадах, хубаво ми е да живея с Бога, искам го”, изповядва православният християнин, който от 9 г. е хаджия след поклонение в Ерусалим.
Оттогава съм нещо като сиукси хаджия", признава Любомир и допълва, че за индианците името е като магия.
Но пък съм хаджия.
Превод на английски език
pilgrim