Съществително име - ед. ч.
+мн. хаджи`и, +м. Човек, който е ходил на поклонение по светите за религията му места (за християните — Божи гроб в Ерусалим).
+прил. [[хаджи`йски]], хаджи`йска, хаджи`йско, +мн. хаджи`йски.
Всички хора в града го наричали хаджия ‘Благодетел’. Източник: интернет
В народната вяра, според Димитър Маринов, щъркелът е "хаджия, поклонник, и то голям поклонник, защото всяка година отива на хаджилък и се връща оттамо". Източник: интернет
Оттам минава през Божи гроб и се завръща като хаджия. Източник: интернет
От приятели пострадах, хубаво ми е да живея с Бога, искам го”, изповядва православният християнин, който от 9 г. е хаджия след поклонение в Ерусалим. Източник: интернет
Оттогава съм нещо като сиукси хаджия", признава Любомир и допълва, че за индианците името е като магия. Източник: интернет
Но пък съм хаджия. Източник: интернет
pilgrim