поклонник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. покло`нници, +м.
#1 Човек, който отива или е ходил на свещените за религията места.
#2 +Прен. Почитател. _Поклонник на сладкишите._
#3 Ухажор.
Синоними
Производни думи
Примери
Жената задоволява своите прищевки по два начина; или с участието на своя съпруг, или със съдействието на своя поклонник.
Либерал – безсилен поклонник на силата.
Ако поклонник искал да принесе на богинята Бастет специална жертва, купувал котки на едро.
А може би авторът е горещ поклонник на социалистическия интернационализъм и на плана Тито -Димитров?
В младежките си години Щаудте е страстен поклонник на пътуващите театрални трупи, в чиито прояви взема участие и самият той.
Махараджата Савай Пратап Сингх е поклонник на Кришна и поради това общият изглед на „Хава Махал“ напомня на украсената със скъпоценности корона на бога.
Превод на английски език
devotee