Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. покло`нници, +м.
#1 Човек, който отива или е ходил на свещените за религията места.
#2 +Прен. Почитател. _Поклонник на сладкишите._
#3 Ухажор.
Жената задоволява своите прищевки по два начина; или с участието на своя съпруг, или със съдействието на своя поклонник. Веселин Георгиев
Либерал – безсилен поклонник на силата. Джордж Оруел
Ако поклонник искал да принесе на богинята Бастет специална жертва, купувал котки на едро. Източник: интернет
А може би авторът е горещ поклонник на социалистическия интернационализъм и на плана Тито -Димитров? Източник: интернет
В младежките си години Щаудте е страстен поклонник на пътуващите театрални трупи, в чиито прояви взема участие и самият той. Източник: интернет
Махараджата Савай Пратап Сингх е поклонник на Кришна и поради това общият изглед на „Хава Махал“ напомня на украсената със скъпоценности корона на бога. Източник: интернет
devotee