Съществително име - ед. ч. непълен член
Думата е производна от хал
+мн. ха`ли, +ж.
#1 Митично същество, което носи бури, ветрове; змей.
#2 Природна стихия; буря. _Халата фучи навън._
#3 +Прен. +Разг. Силен човек. _Тая хала се развъртя и на полето не остана нито сноп._
#4 _Прен. Пренебр. Разг._ Човек, който яде без мярка. _Каквато е хала, за минути помете всичко от масата._
В българската фолклорна традиция, гръмотевичните бури и градоносните облаци се интерпретират като битка между добрия змей или орел и злата хала. Източник: интернет
В България селяни видели страшна хала с огромни криле и дебела мечоподобна опашка в очертанията на един тъмен облак. Източник: интернет
В други случаи, халовитите можели да бъдат деца на хала и жена, или такива родени с плацентата. Източник: интернет
Въпреки хала (несъмнено сме по-зле от всичките си съседи), умът ни не узрява за това, че е важно да обединим усилията си, да сплотим целия си ресурс и да вървим в една посока. Източник: интернет
Излиза, че докато "пазарна икономика" в световен мащаб не си поправи хала, за нас няма надежда (защото сме се абонирали да следваме въпросната икономика като стадо безмозъчни овце) Ха-ха-ха! Източник: интернет
Като отсеем колорита около легендите за Дракула, напълно може да се съгласим, че имаме още една хала в българската история. Източник: интернет
hala