вятър

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 4

Значение

+мн. ветрове`, +м. Бързо движение на въздушни маси в хоризонтално направление. _Духа вятър. Силен вятър. Бурни ветрове._

+прил. [[вя`търен]], вя`търна, вя`търно, +мн. вя`търни. _Вятърна мелница._

* _Вятър работа!_ — +Разг. +Пренебр. Празна, несериозна работа.
* _На вятъра._ — +Разг. Напусто, без полза.
* _Правя вятър (на някого)._ — +Разг. Лаская.

Синоними

вихър вихрушка нищо буря ураган хала дреболия виелица незначителност нищожност зефир порив полъх повей бриз

Вижте всички синоними

Фразеологични изрази

От дъжд на вятър Попътен вятър Вятър работа силен вятър червен вятър ураганен вятър

Производни думи

вятъра вятърът ветрове ветровете ветре

Анаграми

въртя

Примери

Умът може да отиде в хиляди посоки, но по този красив път аз вървя в мир. С всяка стъпка духа вятър. С всяка стъпка разцъфтява цвете. Тик Нят Хан

Беше един от онези мартенски дни, когато блестеше горещото слънце и студеният вятър духа, когато е лято на слънце и зимата е в сянката. Чарлз Дикенс

Цялото нечие същество вибрира като струни, разчеткани от невидим вятър. Питър Ръсъл

Вятър го вее на бял кон. Българска поговорка

Високите дървета хващат много вятър. Холандска поговорка

Утре ще задуха утрешният вятър. Японска поговорка

Превод на английски език

wind

Думи и термини с близки букви

вятият вято вятото Вятър в главата Вятър варен, сняг печен Вятър вее, гора се люлее