Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18
+мн. хазя`и, +м. Собственик, стопанин на жилище или др. помещение, дадено под наем, по отношение на наемателя; наемодател.
+прил. [[хазя`йски]], хазя`йска, хазя`йско, +мн. хазя`йски. _Хазяйско дете._
В непосредствен разпит вече в хода на съдебното следствие, тя обаче заявява, че е виждала Иванов само веднъж и само за една минута, макар да го посочва като бившия си хазяин. Източник: интернет
Възрастният й хазяин (Ед Харис) флиртува с нея безобидно и разбиращо, млад барман (Пол Мескал) й прави комплименти. Източник: интернет
Ако и преди са били на квартира, добре е да се поискат препоръки от бившия хазяин, да се знае къде и от колко време работи наемателят. Източник: интернет
Бизнесмен, боксьор и народен лечител стават жертви на имотна измама и са принудени да съжителстват, докато се опитват да се спасят от подлия хазяин, бившата му жена, агресивен домоуправител-багерист и кокетна съседка. Източник: интернет
Безскрупулният хазяин изгонил тези, които не могат да платят, и останалите решили да му отвърнат с тотално неподчинение – спрели работа жътварите, конярите, прислугата – и всичко това преди автомобилите и електроуредите, ужас. Източник: интернет
Докато аз се движех предпазливо, баща ми, израснал в Русе, се чувстваше като хазяин. Източник: интернет
landlord