Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18
+мн. стопа`ни, +м.
#1 Човек, който притежава собственост и/или се грижи за нея; собственик, владетел. _Добър стопанин. Богат стопанин._
#2 +Прен. +Остар. Господар. _Искам да съм стопанин сам на себе си._
#3 +Остар. +Разг. Съпруг. _Стопанинът ми не се върна от войната._
Справедливият мъж господства над жена си не като стопанин над собственост, а като душа над тяло: неизменно благожелателно и съобразявайки се с нейните чувства. Плутарх
Това сме ние - паразити, а Земята е нашият стопанин. Карл Цимер
Той беше като принц на бял кон, докато не почервеня от срам по своят стопанин. Лучана Литицето
Стопанин е този, който се труди... Максим Горки
Образованието е гост, умът - стопанин. Абхазка поговорка
Без тях сезонът няма да е това, за което всеки предприемач мечтае“, споделя стопанин на ресторант в Слънчев бряг, предава 24rodopi. Източник: интернет
holder