хронист
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. хрони`сти, +м. +Истор. Автор на хроника (в 1 знач.); летописец.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Ами ако друг хронист пребивава в описваната от него съвременност и води спор с професори, според които историята не е борба между Доброто и Злото, а наниз от причинно-следствени връзки (магнитното време, както го нарича хронистът)?
Английският хронист Роджер Вендовер (1236) пише, че Тибо, „страдайки от страст“ към кралицата, се опитва да отрови крал Луи VIII по време на обсадата на Авиньон.
Арабският хронист Ал-Маггари пише, че през 1628 г., когото се срещнал с потомците на Мухамад XII, те живеели в мизерия.
Българският цар Петър умира на 30 януари 969 г. Според руския хронист Нестор от 12 век, по това време Преслав вече е бил в ръцете на Светослав.
Европейските критици на Америка не са заплашени от депортация, както едно време двете хиляди гръцки политици, между които и нашият хронист Полибий.
Гийом от Тир умира като действащ архиепископ и канцлер на 29 септември 1186 г. Според други източници Roger of Wendover, английски средновековен хронист.
Превод на английски език
chronicler