Съществително име - ед. ч.
+мн. идолопокло`нници, +м.
#1 Човек, който се кланя на идоли; езичник.
#2 +Прен. Човек, който се прекланя безкритично пред някого или нещо.
Като жрец той бил ревностен идолопоклонник и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христос, започнал да я убеждава и наказва, за да се отрече от вярата си. Източник: интернет
Така човекът престава да бъде активен, чувстващ индивид и се превръща в отчужден идолопоклонник." Източник: интернет
Отказала обаче да се омъжи за него, тъй като била християнка и не искала да свърже живота си с идолопоклонник. Източник: интернет
idolater