Прилагателно име - м.р.
имане`нтна, имане`нтно, +мн. имане`нтни, +прил. Който е вътрешно присъщ, даден. _Иманентен признак._
Именно чрез Спента Майню трансцендентният Ахура Мазда става иманентен за човечеството и чрез него Създателят взаимодейства със света. Източник: интернет
Последна промяна от: Нашето русофилство напомня на Стокхолмския синдром: "Он си ме éбе, мамо, па я си го лàжем" Някой ще рече - ама империализмът на Русия е иманентен, няма шанс за рафиниране. Източник: интернет
Понятието за Брахман, Върховният дух, който е вечен, иманентен и трансцендентален, божествената основа на цялото битие, е централно за веданта. Източник: интернет
Според теизма Бог е едновременно трансцендентен и иманентен, като по този начин той е безкраен, но същевременно по някакъв начин присъстващ в света. Източник: интернет
immanent