Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
+мн. има`нета, +ср. _Разг._
#1 Имущество, ценности, богатство, които са притежание на някого. _Беден съм, нямам имане. Искала да се ожени за мъж с голямо имане._
#2 Пари, злато, ценности, заровени в земята; съкровище. _Много хора вярвали, че под дървото има имане._
Доста често в района идват и иманяри заради легендите, че в близките Коматински скали има заровено голямо хайдушко имане. Източник: интернет
Всичкото това имане се равнявало на около 450 килограма злато и 40 милиона златни лева. Източник: интернет
За техен съселянин, който добил смелост и кураж в края на XIX век да се вмъкне в недрата на Коматиница и да търси имане. Източник: интернет
И натоварил на вишневата жигула майка, батко и мен, заедно с цялото вишнево имане се преместихме в моя роден град. Източник: интернет
Иначе "мерките" са като зелен сертификат - има го, но заради самото имане. Източник: интернет
Но пък със своите легенди за заровено имане на комити и хайдути не спират да водят иманяри към себе си, пише "Телеграф". Източник: интернет
having