Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от императив
Ако писаното човешко право противоречи на императивите на естественото право, то такова право не бива да се изпълнява, да се спазва, разсъждават и пропагандират естественоправниците. Източник: интернет
Намерението му предизвиква спомени от досегашния му живот и размишления, които излизат от рамките на църковните догми и императивите на католицизма на фона на провинциалното живот в Северозападна Ирландия. Източник: интернет
Тази група обединява гражданите, които не могат да изберат между императивите на мира и справедливостта, но все пак като цяло подкрепят действията на ЕС в отговор на руската война срещу Украйна. Източник: интернет