1. императив - Съществително име - ед. ч.
2. императив - Прилагателно име, тип 76
+мн. императи`ви, (два) императи`ва, +м.
#1 Категорично искане, заповед. _Работи само с императиви._
#2 +Спец. Само +ед. В граматиката — повелително наклонение. _Глаголът е в императив._
+прил. [[императи`вен]], императи`вна, императи`вно, +мн. императи`вни.
Разоръжаването - при взаимна чест и доверие - е императив. Дуайт Айзенхауер
Моралният императив да направим големи промени е неизбежен... че това, което приемаме за даденост, може да не е тук за нашите деца. Ал Гор
Като общо правило разпитите без ясно определени законови граници са брутални. Особено когато имат императив да извлекат информация от пленник незабавно. Малкълм Нанс
Той престана да може да прави разлика между личното предпочитание и моралния императив и престана да приема, че такова разграничение е възможно. Елинор Катън
Непрекъснатото държавно управление като конституционен императив преодолява изискването за мандатност. Източник: интернет
"Прекратяването на руската война е морален императив и чисто и просто правилното нещо за световната икономика", заяви Йелън пред медиите, на среща с френския си колега Брюно льо Мер. Източник: интернет
imperative