Съществително име - ед. ч.
+мн. имплика`ции, +ж.
#1 Заместване, заплитане в нещо, вплитане.
#2 Загатване, неизясняване напълно.
За доказване неверността на едно твърдение обикновено се използва модус толенс, т.е. отричането на консеквента (последователността) на една истинна импликация води до отричането на антецедента (предходния факт). Източник: интернет
Логиката държи сметка за тези други смисли, като различава кондиционала (материалната импликация) от логическото следване (логическата импликация) и формалната импликация (подчинението на понятия), за които въвежда други изразни средства. Източник: интернет
Терминът „травестит“ често съдържа определена негативната импликация. Източник: интернет
Следователно в съдържателно отношение е нещо повече от гола материална импликация. Източник: интернет
Заключенията, които се получават въз основа на значението на сентенциалната връзка „(материална) импликация“, се изследват в пропозиционалната логика. Източник: интернет
От това, че определени факти правят една импликация, напр. (β), истинна, не следва, че тя е подходящият израз, за да се опише дадена ситуация. Източник: интернет
implication