импликация
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. имплика`ции, +ж.
#1 Заместване, заплитане в нещо, вплитане.
#2 Загатване, неизясняване напълно.
Синоними
Производни думи
Примери
За доказване неверността на едно твърдение обикновено се използва модус толенс, т.е. отричането на консеквента (последователността) на една истинна импликация води до отричането на антецедента (предходния факт).
Логиката държи сметка за тези други смисли, като различава кондиционала (материалната импликация) от логическото следване (логическата импликация) и формалната импликация (подчинението на понятия), за които въвежда други изразни средства.
Терминът „травестит“ често съдържа определена негативната импликация.
Следователно в съдържателно отношение е нещо повече от гола материална импликация.
Заключенията, които се получават въз основа на значението на сентенциалната връзка „(материална) импликация“, се изследват в пропозиционалната логика.
От това, че определени факти правят една импликация, напр. (β), истинна, не следва, че тя е подходящият израз, за да се опише дадена ситуация.
Превод на английски език
implication