Прилагателно име, тип
имплици`тна, имплици`тно, +мн. имплици`тни, +прил. Който присъства, но не е явно изразен.
Този имплицитен резултат от действията на президента влиза в категорично противоречие с конституционната му функция да съдейства за формирането редовно правителство, не да предпоставя и предрешава обратното в рамките на конституционната процедура. Източник: интернет
За сравнение, при имплицитен s-стъпков линеен метод се решава система от алгебрични уравнения със само s компонента. Източник: интернет
Оказва се, че Стендал е един от авторите, позволяващ присъствието на имплицитен читател в текстовете си. Източник: интернет
Лирическото преживяване има подчертано аутистичен характер, терминът "имплицитен читател" изглежда като носталгична реплика от един съвсем различен свят. Източник: интернет
То е имплицитен опит за конкретната култура. Източник: интернет
Този брак е от голямо значение за императора, тъй като е запечатва имплицитен съюз между католическите сили в Южна Германия срещу протестантските електорски принцове. Източник: интернет
implicit