Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. инциде`нти, (два) инциде`нта, +м. Неприятна случка, произшествие. _По пътищата често стават тежки инциденти. Пътуването мина без инциденти._
Да, между другото, чух, че съм умрял при инцидент. Е, не умрях. Джерард Уей
Разо беше силно изкушен да твърди, че всичко е истина и той е загубил рогата и опашката си в трагичен инцидент в детството. Шанън Хейл
Бях инцидент - майка ми беше само на 16, когато ме роди. Брус Дикинсън
- Какъв случай те доведе тук? - Сър, тук ме доведе инцидент. Томас Малори
Защото красотата беше нейният инцидент и макар да се възхищаваше, не беше определящ фактор. Алджернън Блекууд
Един трагичен инцидент съсипва всяко нормално семейство. Катя Милей
accident