Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. неща`стия, +ср.
#1 Случка или събитие, което причинява мъка, скръб; злополука, беда.
#2 Липса на щастие.
* _За нещастие._ — За жалост, за съжаление.
Човек, който е преживял много, никога няма да се присмее на чуждата болка или нещастие... Защото знае цената на изстрадалата душа... Източник: интернет
Утешението за нещастните - да имат другари по нещастие. Езоп
Към приятелите и в нещастие бъди неизменен. Периандър
Всяко нещастие трябва да бъде покорено с търпение. Вергилий
За петел, който пее не на време, казват, че носи нещастие. Турска поговорка
Нещастие може да ти дойде до главата и когато си седиш вкъщи. Арменска поговорка
misfortune