нещастие
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Значение
+мн. неща`стия, +ср.
#1 Случка или събитие, което причинява мъка, скръб; злополука, беда.
#2 Липса на щастие.
* _За нещастие._ — За жалост, за съжаление.
Синоними
Антоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Човек, който е преживял много, никога няма да се присмее на чуждата болка или нещастие... Защото знае цената на изстрадалата душа...
Утешението за нещастните - да имат другари по нещастие.
Към приятелите и в нещастие бъди неизменен.
Всяко нещастие трябва да бъде покорено с търпение.
За петел, който пее не на време, казват, че носи нещастие.
Нещастие може да ти дойде до главата и когато си седиш вкъщи.
Превод на английски език
misfortune