Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. и`стини, +ж.
#1 Това, което отговаря на действителността. _Истина ли е, че си спечелил от тотото? Казват, че се оженил, но не било истина._
#2 Съждение, проверено в практиката. _Стара истина. Горчива истина._
Истина е, че седло от злато не прави от магарето кон. Така е и с хората. Хубавата външност и скъпите дрехи не ги правят велики. Източник: интернет
Няма по-лоша лъжа от неправилно разбраната истина. Уилям Джеймс
Властта придава на думите отпечатък на истина. Менандър
Половината истина си е пълна лъжа. Испанска поговорка
Торба с пари тежи повече от две торби истина. Датска поговорка
Шегата е половин истина. Абхазка поговорка
truth