Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. аксио`ми, +ж.
#1 +Спец. Съждение, което се приема за вярно без доказателства и което е в основата на други доказателства.
#2 +Прен. Очевидна истина, която не се нуждае от доказателства.
Истина: предразсъдък, който му се е отдало да стане аксиома. Елберт Хъбард
Ако теоремата така и не може да се докаже, тя става аксиома. Евклид
Стара психологическа аксиома е, че постоянното излагане на обекта на страх имунизира срещу страха. Максуел Малц
Основната аксиома за изследването на човека е съществуването на индивидуално съзнание. Мъри Ротбард
Никога не показвай на противника своят страх - това е аксиома. Татяна Корсакова
Икономията на време за нас е аксиома. Феликс Дзержински
axiom