издува
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от издувам
Примери
Конят пи дълго, дълго издува косматите си хълбоци: „Тъй де, държите ме полугладен, поне да се напия до насита…“ Татьо си сложи ръкавиците, извади от шейната, изпод сламата, камшика.
Големият бюст е наклонен назад, коремът се издува, както и задните части.
Звездата ту се издува, ту се свива, като непрекъснато търпи радиални пулсации.
Поетият въздух издува гърлото, след което жабата го нагнетява към белите дробове, повдигайки долната част на устата си.
Което с ръце и мускули не смогва, с думи издува до пръсване.
Традиционната неаполитанска пица има тънка коричка с изключение на ръба, който при печенето се издува.