Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от издувам
Конят пи дълго, дълго издува косматите си хълбоци: „Тъй де, държите ме полугладен, поне да се напия до насита…“ Татьо си сложи ръкавиците, извади от шейната, изпод сламата, камшика. Източник: интернет
Големият бюст е наклонен назад, коремът се издува, както и задните части. Източник: интернет
Звездата ту се издува, ту се свива, като непрекъснато търпи радиални пулсации. Източник: интернет
Поетият въздух издува гърлото, след което жабата го нагнетява към белите дробове, повдигайки долната част на устата си. Източник: интернет
Което с ръце и мускули не смогва, с думи издува до пръсване. Източник: интернет
Традиционната неаполитанска пица има тънка коричка с изключение на ръба, който при печенето се издува. Източник: интернет