Глагол, тип 186
изду`ваш, +несв. и [[изду`я]], +св.; +Какво. Правя нещо да приеме изпъкнала обла форма, като го запълвам, изпълвам (с предмети, с въздух); надувам. _Издувам джоб. Издувам гърди. Издувам бузи._
__издува ме__ — (или _те, го, я, ни, ви, ги_). Изпитвам вътрешно напрежение от желание или необходимост да се смея, да плача и др.; напушва ме. _Издува ме на смях. Издува ме на плач._
__издувам се/издуя се. 1.__ — Добивам изпъкнала или кръгла форма, като се изпълвам, обикн. с въздух. _Бузите му се издуха от храната._
#2 Изпитвам вътрешно напрежение от храна, газове, прилошаване.
Напрмер издувам Jethro Tull, парчетата им от 70-те. Източник: интернет
puff