Съществително име - ед. ч. непълен член
Думата е производна от изговор
Високият книжен стил на епохата е свързван с изговора на 6 вокала, с ерова гласна, на мястото на етимологичните ерове. Източник: интернет
Карта на ятовата граница, която определя изговора на старобългарския ят (ѣ) като е или я. На тази основа става и деленето на българските диалекти на западни и източни. Източник: интернет
“, която по изговора например бял-бел разделя българското езиково пространство на две основни наречия – източнобългарско и западнобългарско. Източник: интернет
Последиците от тази промяна са драстични – премахва се съществената разлика в изговора на съгласните пред предни и задни гласни (t’i: ta > ti/ta). Източник: интернет
Разликата в изговора и изписването се дължи на дългата история на езика. Източник: интернет
Точният запис на изговора, при който се държи сметка както за основните фонеми, така и за техните позиционни варианти се нарича фонетична транскрипция. Източник: интернет