Съществително име - ед. ч.
изкупи`телят, изкупи`теля, +мн. изкупи`тели, +м. Лице, което изкупва чужди грехове.
Като поставя идеята за спасението в центъра на своята есхатологична идея, християнството разглежда Бога Слово като Спасител, Изкупител, Глава на Църквата (вън от която, според християнството, няма спасение и изкупление). Източник: интернет
Почти всички християнски течения разглеждат Христос като „Спасител и Изкупител“, като Месията от старозаветните пророчества, който чрез своя живот, смърт и възкресение възстановява завета на човечеството с Бог, въплътено в Новия завет. Източник: интернет
За изпращането на Божествен изкупител – Месия, е било предречено от древните пророци. Източник: интернет
Мандейството не познава исторически изкупител, а само митологичн „месии“, които се явяват в различни стадии на мандейската световна история. Източник: интернет
Светлина ще бъде на Света, Изкупител на греховете. Източник: интернет
redeemer