Прилагателно име - м.р.
изкупи`телна, изкупи`телно, +мн. изкупи`телни, +прил.
* _Изкупителна жертва._ — Жертва, с която се изкупват грехове, грешки, провинения. _Ставам изкупителна жертва._
Божи ангел му съобщил за това и Йосиф приел изкупителен замисъл на Бога. Източник: интернет
Персонажът „Бай Мангал“ има характера на анти-герой, чучело, изкупителен образ на социалните несъвършенства. Източник: интернет
redemptive