измислицата
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от измислица
Примери
Разликата между измислицата и реалността е в това, че измислицата би трябвало да има смисъл.
Измислицата е измислена в деня, когато Йона пристигна у дома и каза на жена си, че закъснява с три дни, тъй като е бил погълнат от кит.
Измислицата е като паяжина, прикрепена толкова леко, но все още привързана към живота на четирите ъгъла. Често привързаността едва се усеща.
Истината е по-странна от измислицата... и често по-уличаваща.
Измислицата е експериментиране; когато тя престане да бъде това, тя престава да бъде измислица.
Науката за мен е достатъчно странна и интересна и по-странна от измислицата.