Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. изми`слици, +ж.
#1 Нещо несъществуващо, нереално, измислено. _Поместваха измислици за живот в други светове._
#2 Нещо съчинено, преиначено, неотговарящо на истината. _Пускат измислици за неговите похождения. Детски измислици. Журналистически измислици._
Учението, че всички хора са във всеки смисъл са били по всяко време свободни и равни, е абсолютно неоснователна измислица. Томас Хъксли
Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват. Артур Шопенхауер
Човечеството живее в своята измислица. Блез Сандрар
Но аз мразя произведения, които са чиста измислица, даже най-фантастичният сюжет трябва да бъде фактически оправдан, само лъжецът се ръководи от гола измислица. Джордж Байрон
Нищо фактическо, което пиша или казвам, няма да бъде толкова истинно, колкото моята измислица. Надин Гордимър
... всички истории са измислица. Важното е каква измислица вярвате. Орсън Кард
fiction