измислица
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Значение
+мн. изми`слици, +ж.
#1 Нещо несъществуващо, нереално, измислено. _Поместваха измислици за живот в други светове._
#2 Нещо съчинено, преиначено, неотговарящо на истината. _Пускат измислици за неговите похождения. Детски измислици. Журналистически измислици._
Синоними
Производни думи
Примери
Учението, че всички хора са във всеки смисъл са били по всяко време свободни и равни, е абсолютно неоснователна измислица.
Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват.
Човечеството живее в своята измислица.
Но аз мразя произведения, които са чиста измислица, даже най-фантастичният сюжет трябва да бъде фактически оправдан, само лъжецът се ръководи от гола измислица.
Нищо фактическо, което пиша или казвам, няма да бъде толкова истинно, колкото моята измислица.
... всички истории са измислица. Важното е каква измислица вярвате.
Превод на английски език
fiction