Съществително име - ед. ч.
+мн. изпове`дници, +м.
#1 Духовник, който приема изповед.
#2 +Прен. Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли. _Бях техен изповедник, преди да се оженят._
Сър Стивън задава въпроси с решителността на съдия и уменията на изповедник. Полин Реаж
На минаване през Антиохия Теодосий посетил св. Симеон Стълпник, който го благословил за монашески подвиг и му предрекъл, че той ще бъде "велик пастир на словесни овце", което напълно потвърдил животът на бъдещия знаменит изповедник. Източник: интернет
Короната на Свети Едуард заменя средновековна корона от 11-и век, от управлението на Едуард Изповедник, която е претопена през 1649 г. Източник: интернет
Максим Изповедник“ в Южния парк, на който новоизработената икона ще бъде дарена, присъстваха на празничната св. Литургия в храма на Рилския манастир. Източник: интернет
Аби прави опит да убие Морещицата, но е спряна от Майката изповедник, която освобождава Зедикус. Източник: интернет
В 1924 година се установява в Рилския манастир като изповедник. Източник: интернет
confessor