Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. свещеници, +м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. _Свещеникът освети трапезата._ ____ +прил. [[свещенически]], свещеническа, свещеническо, +мн. свещенически. _Свещеническа калимавка._
Цивилизацията няма да пребъде преди последния камък от последната църква да падне на последния свещеник. Емил Зола
Свещеник е човек, спекулиращ с билети на входа на рая. Хенри Луис Менкен
Те абсолютно не очакват нищо от мен, сякаш съм свещеник. Томас Мор
Лекарят бръснеше тази морава, сякаш беше брадичка на свещеник. Стивън Крейн
Грях ли е да намериш свещеник за привлекателен? Ако не е грях, определено е безумие. Тес Геритсън
Чакането албанците да реагират на несправедливост е все едно да изчакате кучето на Фан Ноли да стане и да стане свещеник. Бен Блуши
priest