свещеник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. свещеници, +м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. _Свещеникът освети трапезата._ ____ +прил. [[свещенически]], свещеническа, свещеническо, +мн. свещенически. _Свещеническа калимавка._
Синоними
Антоними
Хиперними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Цивилизацията няма да пребъде преди последния камък от последната църква да падне на последния свещеник.
Свещеник е човек, спекулиращ с билети на входа на рая.
Те абсолютно не очакват нищо от мен, сякаш съм свещеник.
Лекарят бръснеше тази морава, сякаш беше брадичка на свещеник.
Грях ли е да намериш свещеник за привлекателен? Ако не е грях, определено е безумие.
Чакането албанците да реагират на несправедливост е все едно да изчакате кучето на Фан Ноли да стане и да стане свещеник.
Превод на английски език
priest