Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. изстъпле`ния, +ср.
#1 Само +ед. Крайна възбуда, загуба на контрол над себе си. _Викам в изстъпление._
#2 Обикн. +мн. Действия, извършени в такова състояние; жестокости, издевателства. _Потушават въстанието с изстъпления над населението._
Интернирането на Цанкова във Враца доведе Петкова до изстъпление. Източник: интернет
Зрителят присъства на емоционално изстъпление, чиято единствена цел е да поддържа хипнозата в редиците на вече зомбираните. Източник: интернет
Оттам - към завладяване на Източна Украйна и черноморския й бряг, а накрая - към масирано изстъпление срещу цивилно население и публична инфраструктура. Източник: интернет
Ето в това именно е вашето изстъпление. Източник: интернет
Какво докарва до изстъпление този полски евреин, приел исляма, завършил литература в Сорбоната, да коли и да беси наред? Източник: интернет
Преходът на Веселин Ранков (режисьорът Гагаров) от неподвижна вглъбеност към крайно изстъпление е на границата между откровено яростната експресия и пълния с хумор актьорски експеримент. Източник: интернет
protrusion