Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 15
+мн. възто`рзи, +м.
#1 Само +ед. Висок подем на чувствата; възхищение. _Във възторг съм от нейната музика. Изпадам във възторг._
#2 Обикн. +мн. Възгласи за изразяване на възхищение. _Възторзите нямаха край._
Играта е възторг на възможното. Мартин Бубер
Любов без благоговение и възторг - това е просто дружба. Жорж Санд
Светостта ми се стори сладка, приятна, очарователна, спокойна, спокойна природа; което донесе неизразима чистота, яркост, спокойствие и възторг в душата. Джонатан Едуардс
Ние не можеш да сме спокойни сред мъже, чиито души се намират във възторг от това, да убиват всяко живо същество. Рейчъл Карсън
Господ обича всички, но от никой от нас не е във възторг. Айзък Азимов
При всеки има свой вкус: вас ви възмущава, а мен ме довежда до възторг. Марсел Пруст
rapture