Глагол, тип, несвършен
изсу`лваш, +несв. и [[изсу`ля]], +св. +Разг. +Кого, какво. Свличам, смъквам с плъзване от себе си или от някъде. _Изсулвам панталона си. Изсулвам го от леглото._
__изсулвам се/изсуля се. 1.__ — Свличам се, смъквам се с плъзване от някъде. _Изсули се от дивана на килима._
#2 +Прен. Измъквам се от някъде безшумно, незабелязано. _Когато всички заспаха, се изсули от стаята._
dissolve