изтървавам

Глагол, тип 186

Значение

изтърва`ваш, +несв. и [[изтърва`]], +св. +Разг.
#1 +Кого, какво. Неволно пускам, което държа, или не успявам да хвана, да задържа. _Изтървавам чашата. Изтървах бебето. Изтървавам топката._
#2 +Прен. +Кого, какво. Допускам някой да си отиде, да ми отнемат някого, нещо. _Изтървах гостите. Изтървах касиерката. Изтърва момичето, беше добра партия за женене._
#3 +Прен. +Какво. Не се възползвам от момент, случай или възможност; изпускам. _Изтървах момента да го поздравя. Изтървах топлото време. Изтървах възможността да се запозная с нея._
#4 +Прен. +Какво. Не успявам да чуя, да видя; изпускам. _Изтървах мача по телевизията. Изтървах половината лекция._
#5 +Прен. +Какво. Неволно казвам нещо, което не трябва; изпускам. _Изтървах доста тежки думи, но ти ще ми простиш._
#6 +Прен. +Какво. Не успявам да се кача в превозно средство, изпускам. _Закъснях и изтървах влака._
#7 +Прен. +Кого, какво. Не полагам достатъчно грижи и допускам нещо да се унищожи, някой да умре, да стане невъзпитан, необразован и т. н. _Не го оперираха навреме и го изтърваха. Изтървах доматите, изгоряха. От малък го изтърваха, защото го глезеха._
__изтървавам се/изтърва се. 1.__ — Не успявам да се задържа с ръце и падам отнякъде. _Изтърва се и падна от дървото._
#2 Неволно казвам нещо, което не трябва. _Изтървах се и казах за парите._
#3 +Разг. Напикавам се несъзнателно. _Изтървах се от смях._
* _Изтървавам/изтърва му края._ — +Разг. Излиза от моя контрол.