Глагол, тип 186
изви`кваш, +несв. и [[изви`кам]], +св.
#1 Издавам кратък вик или кратка реплика с висок глас. _В тишината извика кратко птица. Здравей! — извика мъжът._
#2 _Кого/на кого._ Виквам по име, за да се отзове или да дойде; призовавам, каня. — _Иване! — извика му тя. Извикаха го при директора. Извикаха ни на сватба._
#3 +Прен. +Какво. Предизвиквам, пораждам. _Тази случка извика у мене тъга._
Когато ги извиквам за репетиция - the selves, колегите им се подсмихват и си шушнат: “Хайде, зелките да излизат.” Източник: интернет
"Когато Русия казва, че "не води война срещу цивилни“, първо извиквам имената на тези убити деца“, каза тя. Източник: интернет
call