Глагол, тип 186, несвършен вид, викна-свършен вид
ви`каш, +несв.
#1 Издавам вик/викове; крещя. _Чуваш ли, някой вика. Защо викаш?_
#2 Говоря високо. _Не викай, говори по-спокойно, не съм глух._
#3 +Кого. Зова, призовавам, поканвам, повиквам. _Викат ме при шефа. Пак трябва да викаме лекар. Викал си ме за нещо._
#4 +Разг. +Какво. Казвам. _Какво викаш? А пък той вика, че не може да дойде._
#5 +Разг. +Кого. Именувам, наричам. _Как те викат?_
__викам се.__ — +Разг. Казвам се, именувам се. _Как се вика тая птичка? Това се вика работа!_
+същ. [[ви`кане]], +ср.
Ей ти. Викам те. Да, да. Продължавай. Усещате ли моята музика Не? Е, махай се оттук! Еминем
Наскоро един другар (Милко Балев) пита «Кога ще ми дадеш едно голо тяло?». Моите са целомъдрени, викам. Много са такива... неземни. Не са от натура. Спомен са... Дечко Узунов
Аз му викам: "Вече откачам вкъщи", а той: "Абе, вземи завърши едно образование, ето аз преподавам онлайн". Източник: интернет
Аз викам направо затвор за хора, които водят кампания срещу лъгъдъбъ. Източник: интернет
Аз един път, искаше да си ходи (Ивайло), ми рева на рамото, викам: Няма да мърдаш никъде, защото ние имаме нужда от мъже да биеме на играта. Източник: интернет
Аз му викам копеле, за к'во се жениш за жена тогава, вземи си една овца и живота ще ти е песен. Източник: интернет
call