Глагол - пр.накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м.р.
Думата е производна от извисявам
Оня, който извисявал глава над останалите, бивал обезглавен. Източник: интернет
Пред олтарния дял се извисявал амвон от зелен пясъчник, каменна платформа, която, според археолозите Константин Петров и Светозар Радойчич, е сред най-хубавите амвонни конструкции. Източник: интернет
Бил той значи културен, към звездите се извисявал - ми добре, много хубаво. Източник: интернет
И той винаги се е извисявал една глава над тях. Източник: интернет
Хора разказвали, че когато висял на бесилката, имало огромен лъч, който се извисявал до небесата. Източник: интернет