Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. кана`пи, (два) кана`па, +м. Здрава конопена връв, използвана за плетене или за връзване. _Чувалът е завързан с канап._
+същ. +умал. [[кана`пче]], +мн. кана`пчета, +ср.
----
+мн. кана`пи, +м. +Разг. +Пренебр. Мързеливец. _Той е голям канап, по цял ден лежи._
Достатъчно е няколко пъти да увиете дълга връв или канап около врата, а краищата да се завържат по вкусен и креативен начин. Източник: интернет
Мазни халваджийски тефтери, в които пратките се нанасяха на ръка; вързани с канап за гишето химикалки или дори химически моливи, за да не ги задигне някой (кой краде химически молив? Източник: интернет
Мъжът уловил шаран 2,920 кг, вързал го през хрилете с канап за един папур, като наджапал до нивото на раменете си във водата. Източник: интернет
В картините си Швитерс комбинира късове от вестници, автобусни билети, парчета канап, игли, косми и отпадъчни дървени предмети. Източник: интернет
Въздуха цепеха аероплани от зората на човечеството с вързани с канап чаркове и перки, та да не пльоснат на мегдана. Източник: интернет
За да запази месото формата си, при задушаване го завържете с канап потопен във вряща вода. Източник: интернет
twine