караница

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Значение

+мн. ка`раници, +ж. _Разг._ Кавга, свада. _Всеки ден слушам караниците им._

Синоними

конфликт бой спор шум скандал кавга суматоха раздор разногласие бъркотия врява свада препирня крамола гюрултия
Вижте всички синоними

Производни думи

караницата караници караниците

Примери

В едно от тях дори усимват прословутата си караница в Брадъра. Източник: интернет

Готови ли сме за нова караница? Източник: интернет

Дежурна караница в НС за F-16. Източник: интернет

През 2008 г. Кембъл беше свалена от самолет с белезници след караница с полицията на най-голямото лондонско летище "Хийтроу". Източник: интернет

Причина за това били караница с приятелка и фактът, че Сидни повърнала пред камера. Източник: интернет

В своите "Метаморфози" той представя версията си, според която Пиеридите губят битката поради неблагозвучните си гласове, суета и склонност към караница. Източник: интернет

Превод на английски език

hassle

Думи и термини с близки букви

Караниколов Караниколова караните караницата караници караниците