Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
шумъ`т, шума`, +мн. шу`мове, (два) шу`ма, +м.
#1 Нестройни звукове, издавани при движение, при далечен говор, грохот и под. _От улицата се чуваше шум._
#2 +Спец. Звук с неопределен брой непериодични трептения.
#3 +Прен. Кавга, препирня. _Какъв е този шум в стаята на децата?_
#4 +Прен. Оживено обсъждане от много хора на нещо, което буди интерес. _Излизането на книгата предизвика голям шум в писателските среди._
* _Вдигам шум. 1._ — Разгласявам.
#2 Говоря много за себе си.
* _Много шум за нищо._ — Незаслужен интерес към нещо незначително.
Този, който налага тезата си чрез шум и команди показва, че има слаб разум. Мишел дьо Монтен
Малките деца имат много общо с интелектуалците. Техният шум е досаден, тяхното мълчание е подозрително. Габриел Лауб
Има нещо ужасно нередно в културата, напоена с шум и дребност. Джордж Стайнър
Колко шум и суета идват само от стремежа за спокойствие. Мария фон Ебнер-Ешенбах
Истинското достойнство е подобно на река: колкото е по-дълбоко, толкова по-малко шум издава. Мишел дьо Монтен
...беше необходимо да обичаш тишината, но преди да можеш да обичаш тишината, трябваше да имаш шум. Колъм Маккан
noise