Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
+мн. кавале`ри, +м.
#1 Мъж с вежливо и изискано поведение към жените. _Той е голям кавалер, винаги подава ръка._
#2 Придружител или партньор на дама. _Имаш ли кавалер за бала?_
#3 Носител на орден.
Дянко Марков беше един от последните офицери на Негово величество, участник във Втората световна война и кавалер на орден за храброст. Източник: интернет
Златка разкрива, че фризьорът Момчил Спасов я запознал с нейната сегашна тръпка Карен, който бил истински кавалер. Източник: интернет
Staatliches Liegenschaftsamt Heidelberg, 1995 Той е кавалер на „Ордена на Златното руно“. Източник: интернет
Сякаш в доказателство на крилатата фраза, че "момичетата обичат диаманти", красавицата без възраст бе придружавана от тъмнокож кавалер, за когото се твърди, че е търговец на скъпоценни камъни. Източник: интернет
Момичето, което било 9 години по-малко от актьора, било запленено от деликатността на своя кавалер. Източник: интернет
На Виенския бал в столицата, Николай Николов бе кавалер на Петя Мургова, адвокат с международен престиж. Източник: интернет
cavalier