Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+мн. господа`, _зват._ господи`не, +м.
#1 За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае. _Кой е онзи господин с очилата? Господата от полицията пак идваха._
#2 Само в _зват._ Като официално обръщение към мъж, чието име говорещият не знае. _Господине, елате с мен!_
#3 В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на мъж или за обръщение към него. _Господин Иванов днес няма да идва. Господин Иванов, търсят Ви по телефона. Господин директор! Господа депутати! Господин професор!_
На вас, господин Ласкер мога да ви кажа само три думи: шах и мат. Зигберт Тараш
Господин Гилбърт имаше най-сериозната мания за самоусъвършенстване, която вдъхна към живота толкова много млади хора. Кристофър Морли
Няма нищо по-унизително за пребиваващият в робство народ, отколкото господин с груби маниери и плебейски вкус. Курцио Малапарте
Бог ще ни съди, господин Харис, по това, което направихме, за да облекчим страданията на нашите ближни. Не мисля, че Бог се интересува каква доктрина приемаме. Абрахам Вергезе
Няма господин Правилен, защото няма господин Грешен. Има всеки, който е пред нас, и перфектните уроци, които трябва да се научат от този човек. Мариам Уилямсън
Той отклони очи. Един господин би казал, че има красива шия, защото в приличното общество не е обичайно да се споменават гърди. Мери Джо Пътни
sir