Съществително име - ед. ч.
+мн. казанджи`и, +м. Човек, който обслужва казан за варене на ракия. _Две години беше казанджия._
В сирийския си превод („казанджии“), катафрактите стават известни и на римляните – clibanarius (казанджия). Източник: интернет
Баща му е казанджия. Източник: интернет
Томас припечелвал като калайджия и казанджия, който поправя котли, домакински съдове и пр. Бъниан пише за произхода си „моето потекло е от нисше и незначително поколение, къщата на баща ми от най-нисш ранг и най-презряно от всички семейства в страната.“ Източник: интернет
boilermaker